Мистериозното посещение на Людмила Живкова на връх Бабу

“Събитието се развива на връх Бабу в Стара планина ( описвам го така както ми беше разказано) … … От хеликоптера кръжащ над скалистия връх Бабу се вижда малко плато, в подножието на което е застанал възрастен мъж със селски дрехи, който следи с очи машината. Той маха с ръка за поздрав, проследява полета, докато летецът прави кръгове с хеликоптера и се приземява. От машината изскачат войници, въоръжени с автомати, в камуфлажни униформи, и заемат позиция. .. Вратата на пилотския сектор се отваря и оттам излиза Людмила Живкова, облечена в спортен екип. Тя посочва селянина, който чинно очаква пристигането и. Малко преди да се качи до върха, мъжа обстойно е проверен за оръжие от група цивилни лица, които при кацането на хеликоптера напускат района. Те са изпълнили задачата си – да осигурят безпрепятствен достъп на Людмила до върха, да проверят доверения човек и да не допуснат туристи. На устните на Людмила се появява усмивка, тя подава ръка на селянина, ръкуват се, а той посочва скалите не върха и двамата тръгват, придружени от войниците към посоченото място…. Камъните затулващи входа на пещерата са извадени, първи в пещерата влизат част от войниците, снабдени с мощни прожектори, чиято светлина трескаво опипва пещерата. След тях влиза селянинът и посочва на стената едва забележимо очертан правоъгълник, след което излиза навън. Войниците разбиват правоъгълника – добре замаскиран вход и по стъпала надолу влизат в обширно подземие. Лъчите на прожекторите лазят по пода, играят по каменните стени и осветяват „пещерата на Али Баба”. Подземието е пълно със съкровища – от дървени сандъци са посипани и разпилени по пода едри златни монети, в други сандъци има струпани златни съдове, на поставки са сложени златно копие, златен меч и броня. Два диаманта с големината на яйце от гълъб пречупват светлината на прожекторите в хиляди искри ; златна огърлица, златен пръстен и златно конско седло; книги с твърди кожени корици, златна мастилница, малки златни и сребърни статуетки на богове; двуметров златен кръст и две мраморни статуи с корони на главите попълват невероятната колекция. Хладината в пещерата, съкровищата и застиналите в мрамора лица на статуите карат войниците да тръпнат. Внасят акумулатори, монтират електрически лампи и ярка светлина залива пещерата. Двете статуи на мъж и жена в естествен ръст привличат вниманието. Придружена от водещия офицер, в пещерата влиза Людмила.Тя е във възторг от видяното, лицето и е бледо, а устните безмълвно шептят молитва. Дълго и съсредоточено разглежда и се възхищава на прекрасните произведения от древността и с трепетно вълнение се отправя към статуите. Не е нужно да гадае на кого принадлежат – на постамените са издълбани имената на император Константин и Елена. Людмила застава чинопреклонно пред владетеля приел християнската вяра благодарение на майка си Елена, и искрено се прекръства. Развълнувана от находката тя протяга трепереща ръка към статуята на Константин и сваля от главата на императора златната корона, благодари му шепнешком за подаръка, после посяга и към златната корона на Елена и отново благодари… Нарежда да се изнесат съкровищата и мраморните статуи, прекръства се и излиза навън. Преди да отлети разпорежда пещерата да бъде зазидана! На следващия ден вестник „Работническо дело” съобщава с големи букви на първа страница „ДВАНАДЕСЕТ ВОЙНИЦИ ИЗБЯГАХА ЗАД ГРАНИЦА”. Години преди този случай беше открито съкровище в района на Враца, което вдигна такъв шум, че служителите на западните посолства у нас предприеха спешно пътуване до Враца. Наложи се да влезе в действие танковата бригада от София – уж имаше учение, което спря пътуванията към врачанския район, а слухът за намереното съкровище се оказа „фалшив”. Какво се бе случило? Няма да разказвам историята на съкровището, нито ще уточня мястото, важното е , че в пещера около Враца се откриха значими по стойност съкровища, сред които бе намерен и един царски мраморен трон. Оперативните служители на „специалното” звено в МВР, които извършиха огледа и изнесоха съкровищата, описаха най-съвестно в протоколите за оглед какво са видели, заснели и какво е изнесено. На следващия ден по нареждане на министър Димитър Стоянов, протоколите от огледите на офицерите вече не съществуваха! На служителите на МВР бе наредено да забравят всичко – те никога не са посещавали района около Враца, не са участвали в откриването на каквото и да било съкровище. Мълчанието им бе купено с по един апартамент, подарък от Тодор Живков. Къде бяха изчезнали златното съкровище и царския мраморен трон, никога не можах да узная. Не съм се и старал, а и никой нямаше да ми даде сведение – това беше държавна тайна! Интересуваше ме най-вече царският мраморен трон, който би трябвало да се предаде на Националния Исторически Музей. Бях приятел с тогавашния директор – Румен Катинчаров и го попитах дали в музея не е получен нов експонат – мраморен трон, без да споменавам за съкровището. Той не знаеше нищо…